Вход | Регистрация

Отворен Парламент

граждански гласове

Предложенията на ГЕРБ за промяна в ИК – необосновани и обслужващи конюнктурни интереси

Полина Паунова | понеделник, 01 юли 2013

(Мнението на трима специалисти: Димитър Димитров, Антоанета Цонева и Стоил Стоилов)

Предложенията на ГЕРБ за промяна в Изборния кодекс, сред които са смъкването на бариерата за влизане в парламента и връщане на поправката “Първанов” за 31 мажоритарни кандидати, са посрещнати със смесени чувства от експертите по изборно законодателство в страната.

 

Единствената “безспорна” идея е облекчаването на режима за регистрация на независими кандидат-депутати. Въпреки това, обаче предложението буди скептичност, защото може да генерира ефект, който пак да даде предимство на големите партии.   Предлага се и преференция от 5 % за пропорционалните листи, което е може би единствения пробив в предложението на ГЕРБ, които в дискусиите преди сами да отменят преференциите за изборите през май – бяха склонни на преференциален праг от 9%, което блокираше възможността за разместване на листата.
 

“Облекчаване на условията за регистрация на кандидатите или предложението методиката за определяне на изборните резултати да са детайлно описани в ИК са предложения, по които има толкова широко съгласие, че могат да бъдат наречени безспорни. Личният ми проблем, е че точно тези предложения бяха категорично отхвърлени при изработването на сегашния ИК от г-жа Фидосова. Едва ли в персонално качество и на своя глава. Впрочем, ако не ме лъже паметта, гласуването в зала на ИК се състоя под ръководството на председателя на събранието”, каза пред блога „Отворен парламент – граждански гласове“ преподавателят от СУ и бивш член на ЦИК Димитър Димитров.

 

По думите на Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда пък предложението за облекчаване на появата на независими кандидати при такъв тип система, която предлагат ГЕРБ е лицемерно, защото те ще се сблъскат с партийните в едномандатните избирателни райони практически без никакъв шанс. “При въвеждането на 31 мажоритарни, едномандатни райони отпадна регионалната квота за независимите, с която те трябваше да влизат в парламента, ако бяха в конкуренция с кандидати от пропорционалните листи.  И така в случая облекченият режим генерира много кандидати, което води до силно разпиляване на гласовете и отчетливо усилване на позицията на кандидатите на големите партии", казва Цонева. Система за избор на мажоритарни кандидати в един тур „работи“ така. 
 

Тя също така е скептична и към смъкване на бариерата от 4 на сто на 3%. “Скептична съм, че това е подход. По-скоро тук прозира конюнктурен интерес, отколкото силна загриженост за отваряне на политическата система. По този начин ГЕРБ цели по-лесно да си намери партньори в един следващ парламент, каквито те виждат в момента в партиите под 4 – НФСБ."

 

Според дългогодишният наблюдател на избори Стоил Стоилов пък намаляването на прага на влизане в парламента от 4 на 3% трябва да бъде добре мотивирано. “Прагът и сега не е висок”, казва Стоил Стоилов. “При много нисък праг се създават условия за влизане на много малки партии със специфични интереси. В същото време се създават условия за плаващи мнозинства по различни проблеми. В условията на ниска представителност на избирателите механичното сваляне на праговете може да не доведе до промяна, ако общото недоверие на електората е високо”, заяви още той.

 

Според Димитър Димитров идеята е категорично неприемлива. Бариерата е една от котвите на устойчивост в изборното ни законодателство”, казва той. По думите му не съществуват никакви основания тя да бъде променяна.
 

“Изключвам от основанията бакалските сметки. Решението ще е пристрастно и предполагаемо ще "уреди" , ще даде предимство на листите, които току що са постигнали резултат по-висок от 3%”, казва той. Според изборния експерт “ако вярваме по-принцип, че правилата в демокрацията се създават, за да се спазват, никога не бихме се съгласили с подобно предложение, защото няма отговор на въпроса защо 3, а не 2 процента. А може би 1,5?”.

 

“Освен това, какво ще правим с тези листи, които все едно могат да се окажат на стотни под бариерата. Подобно предложение прекрасно илюстрира разбирането, че правилата са добри, само ако ни устройват. Как ще вярваме в безпристрастността на законодатели, които не вярват, че правилата трябва да бъдат еднакви за всички, твърди още Димитров.
 

Според него същите аргументи важат с пълна сила и за идеята да се върнем към избор в 31 мажоритарни района. “По принцип не би могла да съществува демокрация и по-точно върховенство на закона и правов ред, ако законите се пишат, за да "ни устроят". Изключвам "суверенната или дирижирана евразийска форма на управление", архитектите на която настояват, че е демокрация. Там, между другото, бариерата е променяна многократно, с очевидния мотив да устрои едни, в общия случай в полза на суверена или диригента.
 

Анализът на Антоанета Цонева пък показва, че при 31 мажоритарни в един тур означава, че всеки, който има подкрепа около 20% ще спечели, което прави мажоритарните кандидати на практика кандидати на големите партии. На предишните избори 2009 г. от 31 мажоритарни ГЕРБ изкара 26 техни, пет на ДПС, припомни председателят на ИРПС. Кандидатите на ГЕРБ са печелили в мажоритарни райони през 2009 г. с подкрепа от 30 до 50 процента. Ако сега има повече кандидати, защото системата привидно се отваря пред тях - големите ще вземат безпрепятствено „своето“ във всеки един едномандатен избирателен район, коментира Цонева.
 

Според Кодексa за добрите изборни практики на Венецианската комисия, големината на избирателните райони (население/избиратели), не следва да се разминава с повече от 10 процента (един спрямо друг), като максимумът е 15 % и то при специални условия (например защита на малцинства). Този стандарт се поддържа, за да бъде гарантирана еднаквата тежест на гласа на всеки един избирател. При нас те се разминават в пъти. 209 места се разпределят в многомандатните избирателни райони (МИР) на базата на единната норма на представителство, а при 31 места всеки мажоритарно избран  народен представител ще представлява в пъти повече  граждани отколкото който и да било представител, избран по пропорционалната система.

Така се въвежда силна неравностойност по отношение на представителството, което е неправилно и недемократично. За да имаме такъв подход, като задължително условие трябва да се прекроят избирателните райони и да се уеднаквят по брой население и избиратели, нещо което нито една партия не заявява като намерение – заключи Цонева.  
 

Идеята за 209 пропорционални и 31 мажоритарни народни представители е неприемлива и според Стоил Стоилов. При сегашната разлика в размера на МИР-овете тежестта на мажоритарния мандат е недопустимо различна и създава неравнопоставеност, казва Стоилов.

“Малкият брой мажоритарни мандати не дава достатъчна мотивация за гласуване. При мажоритарно гласуване в един тур в големите МИРове се губят много гласове и голяма част от избирателите остават непредставени. При въвеждането на т. н. мажоритарен елемент е необходимо преформатиране избирателните райони или групиране на сегашните по брой на мандатите и определяне на мажоритарните мандати като процент общия брой мандати. При такъв малък процент мажоритарни мандати не се постига целта за пряко представителство на избирателите”, казва Стоилов.
 

Според него 209 пропорционални мандата с праг 3% е още един аргумент, който трябва да се разгледа. Недопустима е разликата и неравнопоставеността между пропорционалните мандати в малките и големите МИР, казва Стоилов. В малките МИР (4 мандата) на практика 50% стават мажоритарни, а в големите (над 10 мандата) под 20%. Ако се запазят сегашните МИР, то броят преференции следва да е процент от броя на мандатите в съответния МИР, допълва той.

Относно призивите на ГЕРБ да се изчистят избирателните списъци, но с не много ясна аргументация как ще стане, бившият член на ЦИК Димитров твърди, че
“с призиви "ГРАО да прочисти избирателните списъци" ще постигнем резултат, не много по-различен от настоящия”.

“Без да се създаде регистър на избирателите, проблемът с прекомерния брой записи в избирателните списъци не може да бъде решен. Останалото са празни приказки, нещо като "седянка", с която стана популярен г-н Орешарски в предишната си битност на финансов министър”, казва той.

Според Стоилов пък предложението е с “неясна мотивация и неясен резултат”. “Може да се предполага, че резултатът ще е „боклук на входа – боклук на изхода“. Избирателният списък не е списък на гражданите. Необходима е регулация за изготвяне на изборен регистър. Това следва да бъде списък на гражданите с избиртелни права, които са заявили решението си да упражнят тези права. Изборната администрация следва да поддържа този регистър”, смята специалистът.

Той смята също, че за нарастване на изборната администрация е нужна детайлна мотивация. По принцип еманципирането на изборната администрация от правителството и общинските администрации е добра идея, но може да бъде само в рамките на нова философия за изграждане на ЦИК и независима изборна администрация.

На сходно мнение е и Антоанета Цонева, която твърди, че само увеличаване на броя на администрацията на ЦИК от 14 на 28 души, но без ясни процедури и разписани задължения – не е реформа. И сега протоколите на ЦИК се правят от 6-ма стенографи, но нито един протокол не е достъпен на страницата на комисията от април насам.

Предложението на ГЕРБ игнорира напълно необходимостта от реформиране на начина, по който медиите отразяват изборите, казва тя. Нито дума за политическата реклама, дори ГЕРБ не са си дали труд да коригират определението за „агитация“, което сами въведоха и всички определят като крайно несъстоятелно.

По думите на Стоилов печатането на бюлетините в БНБ също е проблем, който има отношение към сигурността и доверието в изборната процедура – номерирани бюлетини, полиграфическа защита, точна рекапитулация, номерирани протоколи, наказателна отговорност за нарушаване на процедурата и др. “Ако БНБ има капацитет няма причини да не изпълни бюлетините. Ако няма доверие и в печатницата на БНБ могат да бъдат напечатани в чужбина”, казва Стоилов.

Според него предложението за отнемане на субсидиите на малките партии е непрецизирано . Общественият интерес предполага механизъм за финансиране на нововъзникнали политически субекти. Предложенията в момента са „на парче“ и в контекста на сегашната практика. Партиите на статуквото трябва да бъдат принудени да отворят касичката. Полезно би било да се дискутира намаляване и таван на субсидията и създаване на механизъм за финансиране на нови играчи.
 

Според Цонева пък въпреки, че ГЕРБ казват, че поддържат, методиката за определяне на изборния резултат да е част от кодекса самата партия не предлага такава. "Такава методика предложена от тях няма, което прави предложението слабо, да не го наречем несериозно", казва тя.

Коментари

Автор: Кобург Велчев, публикувано: четвъртък, 04 юли 2013, 13:05:43

Мажоритарен вот - Мафиотски вот !!!
Купен от мутри и богаташи. На предните избори групировката ГЕРБ го доказа. Те спечелиха почти всички мандати. Без значение КОЙ е издигнат. Така ще бъде и в бъдеще. Ще се плаща от новобогаташи, мутри и мафиоти. НЕ забравяйте, че ГЕРБ има към 30 милиона лева останал ресурс, а парите на БСП-ДС са неограничени, във Варна е ТИМ, в Бургас – В. Златев, в Ловеч - Гриша Ганчев, в Пловдив - Гергов..... Току виж и братя Галеви да се появят.
НЕ сме узрели за такъв вот. Не сме Швеция или Норвегия. Избрахме си и Плевнелиев, въпреки че предварително се знаеше за незаконната му вила в Черноморец, на брега на морето. Това в онези страни не би се случило, нали ???
РЕШЕНИЕТО : Пропорционална система с ниска преференциа – до 3% !!!

Автор: Комунисти - в Сибир, публикувано: вторник, 02 юли 2013, 15:20:01

Чувствайте се поканени. Да ги изринем!
https://www.facebook.com/events/180892685411359
Вземете си отпуска за утре. Поканете и и всичките си приятели!

Автор: www.Advocati.org, публикувано: вторник, 02 юли 2013, 01:44:31

Още по темата – в статията „НАСОКИ ЗА НЯКОИ ОТ НЕОБХОДИМИТЕ РЕШЕНИЯ ПРИ ИЗГОТВЯНЕТО НА НОВ ИЗБОРЕН КОДЕКС“ на http://advocati.org/index.php?menu=2&podmenu=4#130622

Още по темата

На фокус: ГЕРБ предлага промени в Изборния кодекс

На фокус: Като флирт с избирателя

Граждански дневен ред: „Глас народен, глас социален“ или за българските изборите в социалните медии*

На фокус: „Турцизацията“ на София, за която Янев говори, всъщност е дело на ГЕРБ

На фокус: Препоръки на ИРПС за подобряване на изборния процес и промяна в законодателството

На фокус: Оказа се, че и печатите за СИК са поръчани с внушителна бройка отгоре

Граждански дневен ред: Странните избори - 2013

Граждански дневен ред: Избори в тенджерата под налягане

На фокус: Избори по Монтански – тарифи от 20 до 300 лева и прозрачни секции

На фокус: Застъпниците в числа

На фокус: Всеки заслужава да гласува вободно!

На фокус: ОССЕ в предварителен доклад: Медиите не отбелязват платеното съдържание, може да заблудят аудиторията си

На фокус: ЦИК раздала невалидни удостоверения за наблюдатели

На фокус: ЦИК отказва да обясни защо не публикува сорс кода

На фокус: LIVE: Обучение на наблюдатели за парламентарните избори на 12 май 2013

На фокус: МС изисква доставчикът на копирните машини да изработи брошура за хора неработили никога с техника

На фокус: ЦИК решава във вторник дали да разсекрети кода за преброяването

На фокус: Кръгла маса: Честни и прозрачни избори 2013

На фокус: Кръгла маса: Честни и прозрачни избори 2013

На фокус: Защо има хора без право на глас в подписките на партиите?

Граждански дневен ред: Изборният кодекс забърка пълна каша с контрола върху социологическите агенции

На фокус: 30 председателски места от общо 31 за ГЕРБ в РИК -овете

Граждански дневен ред: Заради онлайн излъчванията си ЦИК тотално се затвори за журналистически въпроси

На фокус: Ще промени ли разпределението на мандатите новата Методика за определяне на резултатите от гласуването?

На фокус: Министерски съвет повиши тарифите за отразяване на кампанията в обществените медии

На фокус: Стефан Манов обжалва методологията за определяне на резултатите от изборите

На фокус: Методиката на ЦИК за определяне на депутатите смъква изкуствено 4%-та бариера

На фокус: ЦИК поправи грешката в методиката си, с която смъкна бариерата от 4%

На фокус: Авторът на "забраната на партиите" в Изборния кодекс се оказа Владимир Брезоев

На фокус: Михаил Константинов вече си е избрал граждани, които да наблюдават "Информационно обслужване"

Граждански дневен ред: Да се върне преференциалният вот и да се въведат облекчени условия за независими депутати

На фокус: Депутати искат криминализиране на поставянето им в зависимост

На фокус: Изборните резултати - "open data" или отпадането на посредниците към данните

На фокус: Партийните върхушки трябва да са доволни – на изборите преференции няма да има

На фокус: Стоил Стоилов: Не съветвам никого да пренебрегва опита, който може да се вземе от т. н. тропически избори

На фокус: Фидосова иска да отпадне преференциалното гласуване за Народно събрание

Граждански дневен ред: Повечето партии в парламента не желаят ниска преференция в листите за НС