Вход | Регистрация

Отворен Парламент

граждански гласове

Партийните върхушки трябва да са доволни – на изборите преференции няма да има

Антоанета Цонева | неделя, 09 декември 2012

Кой се страхува от преференциалния вот? Отговорът е кратък – партийният апарат. За политическата върхушка този вот е неудобен.

Гласуване с преференции -  добри намерения и гръмки обещания от управляващите

"ГЕРБ застава зад пропорционалната избирателна система от преференциален тип с по-нисък праг, който ще доведе на практика до постигането на реално пренареждане на листите.... избирателят да е този, който да предпочете за кого да даде вота си – дали за личността, която е в дадената пропорционална листа, или да даде гласа си за партия.
Какви са предимствата на тази система? На първо място, пропорционалната система от преференциален тип удовлетворява обществените очаквания за мажоритарния елемент, защото обществото иска да се води от това, че лицата, които ще влязат в парламента, все пак трябва да бъдат и лица, които са обществено одобрени от самите тях. Тя разширява правата на избирателите, като им предоставя възможност сами да определят подредбата на кандидатите за народни представители и повишава степента им на ангажираност.
Създават се реални условия за повишаване качеството на състава на бъдещия парламент, повишава се конкурентноспособността и подбора на хората в листите. Удобно както за провеждане на парламентарен избор, така и за местни избори. Преференциалната избирателна система в различни модификации е най-разпространени в Европа, в страните: Белгия, Холандия, Дания, Швеция, Полша, Чехия, Унгария, Финландия и Гърция.”
Цветан Цветанов, кръгла маса за изборното законодателство, 19 декември 2009 г.

"Моето мнение е, че трябва да запазим пропорционалната избирателна система с преференция. Преференцията обаче трябва да има разумен праг, в рамките на 5-7%. Не бива да отиваме в крайността на висок праг на преференция, както е сега, защото тя не позволява резултатът от този мажоритарен елемент да се случи. От друга страна, прагът на преференции не трябва да е много нисък, защото това ще доведе до други последици, които ще изкривят отново вота на избирателя.”
Искра Фидосова, в. "Политика”, 4 септември 2009 г.

Без преференции на следващите избори
Влезлият в сила през януари 2011 г. Изборен кодекс определя, че България има пропорционална избирателна система с преференциално гласуване. За парламентарни избори преференциалният праг е 9% от гласувалите за една листа, за евроизбори 6%.

Отказ от обещанията
Половин година преди парламентарните избори, управляващото мнозинство пласира идеята, че преференцията на парламентарни избори през 2013 г. трябва да отпадне, защото ЦИК не можели да се произведат измислените от г-жа Фидосова фамозни свирещи устройства в тъмната стаичка, които трябваше да пускат на избирателя само по една бюлетина. ЦИК отрекоха да са разисквали този проблем и да са заемали позиция, че не могат да подготвят изработването на т.нар. „тавички“.

Смяна на избирателната система на тъмно

В петък ( 7 декември), на закрито за журналисти заседание на правната комисия, предложението беше прието – на следващите избори ще гласуваме с интегрална бюлетина без преференция, защото ако има такава избирателите щели да се объркат - никой не иска да носи отговорност за хаоса, който ще се създаде и за множеството невалидни бюлетини, които ще има – поне такива бяха аргументите на г-жа Фидосова, изтъкнати в заседанията, които бяха открити.

Според присъствали на заседанието отпадането на преференциите е било подкрепено от представителите на ГЕРБ, ДПС и част от БСП. Отразяващите парламента репортери твърдят, че комисията е гласувала при отсъствието на кворум.
Г-жа Фидосова се опитва да замаже скандала с тайното заседание с обяснението, че никой от репортерите не е сигнализирал за проблем при влизането в сградата.

Невероятни обяснения пред медиите

Ето какво обясни председателят на правната комисия пред журналистите:

- Г-жо Фидосова, как гласуваха представителите на парламентарните партии в правната комисия по темата за преференциалния вот?

- Всичко, което е, ще го изнеса в стенограмата.

- Защо журналистите не бяха допуснати да проследят вота?

- Така, както сте го чули вчера (четвъртък), така беше гласуването.

- Да, но вчера беше отложено да се гласува за днес (петък).

- Гласували сме го, както сте го чули.

- Бихте ли ни го повторили отново?

- Не го помня, как да ви кажа как, нали трябва да видя стенограмата.

- Приели сте интегрална бюлетина без преференции за парламентарния вот. Кой как гласува?

- Ами ще го видите по стенограмата.

- Кажете ни тогава общо колко бяха "за", колко "против" и колко "въздържали се"?

- Чела съм текст по текст, как да ви го кажа, не го помня, в стенограмата го има.

- Депутатите от ГЕРБ "за" или "против" преференциите гласуваха?

- Нашата ПГ гласува както мнозинството, което се събра в правната комисия.

- С други думи БСП, ДПС и ГЕРБ заедно.

- Не, не знам дали БСП, ДПС и ГЕРБ.

- Вие против преференциите на парламентарните избори ли сте?

- Не, не сме против преференциите, категорично го заявявам.

- Ще има ли преференции на следващите парламентарни избори?

- На следващите парламентарни избори няма да има преференции.

- Значи ГЕРБ е "за" преференции, но на следващите избори няма да има такива?

- ГЕРБ гласува за преференциите на евроизборите.

- Защо при създаването на Изборния кодекс заложихте преференции за парламентарния вот, а сега се отмятате от това?

- Обяснихме го, говорим си го това нещо един месец.

- От какво се опасявате, за да няма преференции?

- Аз от нищо не се опасявам. Държа на преференциите.

- А защо тогава те отпадат?

- Вижте, не съм говорител на всички, моля ви.


Обещаното не е като даденото
В цитираните от вицепремиера Цветанов държави има действащ преференциален праг - в Австрия преференциалният праг за парламентарни избори е 6%, в Швеция е 8%, в Чехия е 7 % и избирателите имат право да посочат 2 преференции в листата, в Словакия прагът е 10%, а преференциите са 4, в Полша и Естония преференциалното гласуване е задължително - прагът в Естония е 5% от регионалната избирателна квота. В Латвия избирателите имат право и на "отрицателна” преференция, с която показват неодобрението за даден кандидат. У нас преди даже да се приложи преференциално гласуване за парламент – то ще отпадне по предложение на управляващите.

"Борбата" на Яне с апаратчиците
Преди идеята да се премахване преференцията със смехотворния аргумент за невъзможността да се произведат свирещите „тавички“, още през лятото, РЗС внесе предложение преференциалният праг да стане 20%. Аргументът беше, че ако не се вдигне прагът за преференциално гласуване, ще се стимулира купуването на повече гласове, ще започнат „братоубийствени” войни в партиите и бламиране на ръководствата им. Тогава никой не зададе въпроса – какво правят в листите хора, които ще организират пазар на гласове, за да се придвижат напред в листата и как така партиите се съмняват в интегритета на кандидатите, които сами номинират.

При гласуването на предложението на първо четене, лидерът на РЗС заяви в пленарна зала: „Това е изключително опасна игра, която може да предизвика както тежки вътрешнопартийни катаклизми, така може да внесе и много трайни поражения като цяло на изборната система. Защото се дава възможност на практика на политически играчи вътре, апаратчици с тези 9% да стават народни представители, без да имат каквото и да било доверие по принцип.“

Бетониране на челата на листите и спокойствие за селекционерите на депутати

Покрай борбата с “апаратчиците“, се забравя, че именно в това народно събрание и по време на изборите за Европейски парламент се осветиха практики, посредством които „лоялността“ на кандидатите на избираемите места в листите се бетонира с подписване на запис на заповед, гаранции по кредити, заплащане на крупни суми за получаване на челна позиция в листата. През 2009 г. Марешки заяви пред медиите, че лидерът на РЗС се опитал да го изнудва с “шестцифрена сума” за място в листата за Европейския парламент и след като отказал, бил изваден от там.

По своя замисъл преференциалният вот трябва да усилва персонализирането в политиката и да прави политическите представители по-разпознаваеми. Очевидно е, че интересът на политическата върхушка е разположен фронтално срещу развиването на здрава вътрешнопартийна конкуренция, която би провокирала избирателите да се интересуват от кандидатите на партията, а самите кандидати да развият собствена кампания и след като бъдат избрани да имат стимул да поддържат близък контакт с избирателните си райони, за да получат нужните преференции и следващия път.

Политическата върхушка играе срещу  гражданите

Освен че на идващите избори няма да можем да разместваме подреждането на листата - за да са напълно спокойни партийните централи, се запазва и правото един депутат да се кандидатира в два избирателни района, т.е. осигурява се застраховка за най-издигнатите в партийните йерархии, чрез поставянето им на челните избираеми места в две листи.

Решението на правната комисия препречва възможността гражданите реално да влияят върху избора на своите политически представители и обслужва директно партийните върхушки. Подписалите запис на заповед, за да станат депутати, купувачите на избираемите места в листите и техните селекционери няма от какво да се притесняват. Машината на статуквото ще продължи да продуцира безлично политическо представителство.

Предстои гласуването в зала. Там ще проличи кой може да застане срещу партийните върхушки и да защити интереса на избирателите.

Коментари

Още по темата

На фокус: Предложенията на ГЕРБ за промяна в ИК – необосновани и обслужващи конюнктурни интереси

На фокус: ГЕРБ предлага промени в Изборния кодекс

На фокус: „Турцизацията“ на София, за която Янев говори, всъщност е дело на ГЕРБ

На фокус: ОССЕ в предварителен доклад: Медиите не отбелязват платеното съдържание, може да заблудят аудиторията си

На фокус: ЦИК раздала невалидни удостоверения за наблюдатели

Граждански дневен ред: Изборният кодекс забърка пълна каша с контрола върху социологическите агенции

На фокус: 30 председателски места от общо 31 за ГЕРБ в РИК -овете

Граждански дневен ред: Заради онлайн излъчванията си ЦИК тотално се затвори за журналистически въпроси

На фокус: Ще промени ли разпределението на мандатите новата Методика за определяне на резултатите от гласуването?

На фокус: Министерски съвет повиши тарифите за отразяване на кампанията в обществените медии

На фокус: ЦИК поправи грешката в методиката си, с която смъкна бариерата от 4%

На фокус: Методиката на ЦИК за определяне на депутатите смъква изкуствено 4%-та бариера

Граждански дневен ред: Да се върне преференциалният вот и да се въведат облекчени условия за независими депутати

На фокус: Депутати искат криминализиране на поставянето им в зависимост

На фокус: Фидосова иска да отпадне преференциалното гласуване за Народно събрание

Граждански дневен ред: Повечето партии в парламента не желаят ниска преференция в листите за НС